Идва второто полувреме

Клинт Истууд е сред любимите ми герои от времето на класическия уестърн на Серджо Леоне „За няколко долара повече“ и „Мръсния Хари“ (инспектор Хари Калахън, който имаше собствени методи за борба с престъпността и неправдата).

След години го гледах и във филми като „Розовия кадилак“ и „Мостовете на Медисън“. Разбрах, че освен отличен актьор е и пианист и композитор, предал любовта си към джаза на сина си Кайл.

В същото време Клинт показа, че може да бъде още по-добър и от другата страна на камерата, режисирайки филми като „Непростимо“, „Момиче за един милион долара, „Писма от Иво Джима“, „Гран Торино“, „Птицата“ (за джаз легендата Чарли Паркър).

Въпреки, че пуши в някои от ролите си, Истууд е заклет непушач през целия си живот, спазва режим от тинейджърските си години – хранене, фитнес и всекидневна медитация.

Въобще Клинт Истууд може и заслужава да бъде истински образец за подражание за всеки мъж и всяко момче, което иска да постигне нещо в спорта и/или живота.

Сега Клинт (изключително сполучлива реклама на Chrysler, излъчена на почивката на Super bowl финала) казва „На полувремето сме. Време е да се стегнем и да оправим нещата през второто полувреме“. „Ако не можем да намерим път, ще го проправим“.

Ако това е вярно за Америка, е три пъти по-вярно за България. При нас полувремето/почивката/безвремието продължават вече 22 години, а вероятно и повече. Време е за второто полувреме. Време е да намерим нов път или да го проправим. Време е да си повярваме като народ, да спрем да мрънкаме и да започнем промяната от себе си.

Мачът на годината

Снощи наистина се игра мачът на годината, вероятно не само за Ливърпул и Челси, а въобще.
Горчилката, че отпаднахме беше много-много малка, защото големият Ливърпул показа още веднъж какво е да си велик клуб, какво са традициите, какво е вярната публика, която те подкрепя цял мач и в края когато отпаднеш пее химна на клуба.
Евала и на Челси - бориха се за своето и го постигнаха, без тях нямаше да се случи този спектакъл. Вероятно нямаше да се случи и ако на тяхната пейка не седеше (стоеше по-скоро) великият Гуус Хидинк - човекът, който направи голямата разлика в Челси за по-малко от половин сезон.
Ще ми се и у нас големите дербита да протичат по подобен начин - с много голове, обрати, вярна публика, която пее, скандира, но не чупи седалките на стадиона и прави простотии, а гледа мача. И футболисти, които се борят с всички позволени средства на терена, които са достатъчно професионалисти да се поздравят сърдечно в края на мача за общо добре свършената работа.

Мачът на годината

Днес е и мачът на годината за Liverpool. Шансовете за стопяване на преднината, придобита от Челски в първия мач, не са големи - по точно казано сигурно са някъде около шансовете, които Liverpool имаха във финала с Милан в Истанбул да стопят за едно полувреме преднина от три гола.
Е, след като успяхме тогава, защо да не успеем и днес. Предполагам тази мисъл витае в умовете на всички в отбора. Както и в тези на верните привърженици.

самозащита

Днес е първото занимание по самозащита, което мастер Жорката ще проведе във фитнеса на Платинум бизнес център. Сигурен съм, че има какво да покаже и научи хората, които имат желание да се почувстват малко по-защитени и сигурни в днешния несигурен свят.

Мъглявини, мургавини и така 20 години досега

Поредната чиновническа "златна" мисъл освети "земята като една човешка длан" - в държавата нямало как да се измери на колко точно милиона възлизат злоупотребите с ДДС, но в същото време, видите ли незнайно как сме сред най-добрите в Европа по събиране на ДДС. Е, как така бе аланкоолу? Това е все едно да не знаеш колко тежиш, но смело/нагло да твърдиш, че си сред най-леките/тежките.

wing chun

Киното за пореден път се доказва като много въздействаща медиа. Направиха филм за майстора, популяризирал ВЧ - Ип Ман, веднага интересът към това бойно изкуства нарасна значително. Е, нещата не могат да се сравняват с времето, в което се редяхме на дълги опашки, за да гледаме Джет Ли в "Манастирът Шаолин", но все пак... Въпросът, който си задавам е "повечето хора, които сега проявяват интерес от какво са привлечени всъщност?"
Дали от едно елегантно и практично (стига човек да е достатъчно добър в него) бойно изкуство, т.е. от идеята да бъдат много силни, или от един човек, показал извъредна скромност, ненатрапчивост и липса на кавато и да било арогантност, въпреки перфектните умения и превъзходство. Ще ми се момчетата, които са гледали филма да са обърнали внимание и на едното и на другото.

уважение

Миналата седмица се случи една много грозна случка - дългогодишният капитан на националния отбор по волейбол (колективният спорт, в който имаме най-много успехи) Пламен Константинов бе освиркван и псуван в столична зала, само защото играе/работи в чужд отбор и някога е играл в България за Левски. Нещата съвсем се изродиха. Има хора, които сигурно даже не гледат и какво става на терена/в залата, те отиват само, за да си излеят агресията, да се сбият с някого, да напсуват. Много жалко. В случая и показателно за това как българите не умеем/не можем да се обединяваме около общи каузи. Всички са дотолкова вторачени в дребните си клубни/партийни/лични пристрастия, че забравят, че не са сами. Тотално материализиране на нещата, все едно новите и нови придобивки, без значение цената им, могат да заместят липсата на нормалното човешко общуване и ценности.