уважение

Миналата седмица се случи една много грозна случка - дългогодишният капитан на националния отбор по волейбол (колективният спорт, в който имаме най-много успехи) Пламен Константинов бе освиркван и псуван в столична зала, само защото играе/работи в чужд отбор и някога е играл в България за Левски. Нещата съвсем се изродиха. Има хора, които сигурно даже не гледат и какво става на терена/в залата, те отиват само, за да си излеят агресията, да се сбият с някого, да напсуват. Много жалко. В случая и показателно за това как българите не умеем/не можем да се обединяваме около общи каузи. Всички са дотолкова вторачени в дребните си клубни/партийни/лични пристрастия, че забравят, че не са сами. Тотално материализиране на нещата, все едно новите и нови придобивки, без значение цената им, могат да заместят липсата на нормалното човешко общуване и ценности.