За играта и нейните правила

Гледах/слушах част от сутрешния преглед на печата. Два бяха акцентите - ефективната присъда на Стависки и чиновническото обяснение за липсата на годишни винетки.
Последното би всички "рекорди", поставени от подопечните на министър Етем по един или друг повод в миналото. Видите ли "винетките били ценни книжа и трябвало да се съхраняват в трезори, които не работели по празниците и затова нямало винетки". Ако човекът не е отявлен глупак, заявеното от него е чиста подигравка с хората. Но глупак, или не, оставката му би трябвало да бъде поискана и приета още днес. Или поне така би трябвало да стане във всяка нормална държава - членка на ЕС.
И този случай, както и коментарите по делото Стависки, за пореден път показват тоталната липса на "правила на играта". А докато няма правила, не може да стане и игра. Правила/закони - у нас всеки/почти всеки гледа да мине метър, да се изкара по-заслужил и по-достоен.
И колкото повече хора започнат убедено да се опитват да спазват някакви правила, толкова по-скоро ще видим "светлина в тунела". (Не тази на идващ отсреща влак ;))