wing chun

Киното за пореден път се доказва като много въздействаща медиа. Направиха филм за майстора, популяризирал ВЧ - Ип Ман, веднага интересът към това бойно изкуства нарасна значително. Е, нещата не могат да се сравняват с времето, в което се редяхме на дълги опашки, за да гледаме Джет Ли в "Манастирът Шаолин", но все пак... Въпросът, който си задавам е "повечето хора, които сега проявяват интерес от какво са привлечени всъщност?"
Дали от едно елегантно и практично (стига човек да е достатъчно добър в него) бойно изкуство, т.е. от идеята да бъдат много силни, или от един човек, показал извъредна скромност, ненатрапчивост и липса на кавато и да било арогантност, въпреки перфектните умения и превъзходство. Ще ми се момчетата, които са гледали филма да са обърнали внимание и на едното и на другото.

уважение

Миналата седмица се случи една много грозна случка - дългогодишният капитан на националния отбор по волейбол (колективният спорт, в който имаме най-много успехи) Пламен Константинов бе освиркван и псуван в столична зала, само защото играе/работи в чужд отбор и някога е играл в България за Левски. Нещата съвсем се изродиха. Има хора, които сигурно даже не гледат и какво става на терена/в залата, те отиват само, за да си излеят агресията, да се сбият с някого, да напсуват. Много жалко. В случая и показателно за това как българите не умеем/не можем да се обединяваме около общи каузи. Всички са дотолкова вторачени в дребните си клубни/партийни/лични пристрастия, че забравят, че не са сами. Тотално материализиране на нещата, все едно новите и нови придобивки, без значение цената им, могат да заместят липсата на нормалното човешко общуване и ценности.

Clint

Вчера гледах Gran Torino, единият от двата филма, които Clint Eastwood режисира през 2008. В този и играе. Евала и за играта и за режисурата. И то не само, защото ми е любимец още от уестърните на Серджо Леоне и ролята на инспектор Хари. Просто човекът е истински великан на киното. Който с напредването на възрастта само става все по-добър в това, което прави.
И разглежда теми, които са далеч от блясъка, но ги показва по такъв начин, че човек да се замисли.

за клубната принадлежност

От както се помня съм привърженик на английския футбол. Е, разбира се когато играят български и английски отбори съм си за наш'те.
Английският футбол винаги е бил много различен от този, който се практикува в другите страни. В него винаги е имало много чест и много достойнство, една мъжка игра, в която всеки се опитва да играе на върха на възможностите си, независимо дали е носител на Златната топка и милионер, или полуаматьор от долните дивизии. Което е и сред основните причини мачовете да са непредсказуеми и да се радват на голяма популярност почти навсякъде по света. През последните години много ме радва фактът, че и неколцина българи играят на най-високо ниво в това уникално първенство. Всички те са уникални футболисти, всеки със своите предимства и недостатъци, но един е най-големият - Бербо, Berbatop. Евала на такива като него. Господ му е дал талант, но и момчето дава всичко от себе си, за да го реализира. Което по принцип не е обичайната практика по нашите ширини.
Та откакто Бербо отиде в Юнайтед се хващам, че ми е трудно да реша кое би ме зарадвало повече - дали любимият ми Ливърпул да стане за първи път шампион от, ако не се лъжа 1990 насам, или Бербо в дебютния си сезон за Юнайтед да обере всички възможни купи?

здраве

Едва ли има човек, който да не иска да е здрав. Едни от най-честите пожелания, които всички получаваме са за здраве. Същевременно колцина се питат какво правят, или как могат сами да се грижат за здравето си?
Убедени сме, че превенцията обикновено струва по-малко от възстановяването на нещо, което е било повредено. И това важи за всяка област, включително и за здравето. Затова е хубаво повече да мислим как да бъдем постоянно здрави, отколкото да чакаме нещо да заскърца, за да предприемем някакви действия.
За мен магическата дума (the name of the game) е баланс. Балансирано хранене, без някакви йезуитски ограничения и броене на калории, истинска, възможно най-малко преработена храна, редовни физически упражнения (особено за homo officecus ;)), достатъчно почивка и позитивно отношение към нещата от живота.

С нови гуми

Онзи ден купих две нови гуми Nokian WRG2, които монтираха на движещия преден мост. В България се продават като зимни, но финландският производител ги класифицира като всесезонни. Така че възнамерявам да карам с тях и през лятото. След два дни каране в дебелия и не толкова дебел сняг в Драгалевци, кишата в София и по пътя Бояна -Драгалевци, мога да кажа, че съм много доволен от поведението им - особено на киша и мокро, на които старите зимни гуми (въпреки солидния грайфер) не се държаха много добре.

Гуми

Дебел сняг-дебел комат твърди една народна поговорка. Дано.
Но пък проблемите с придвижването нараснаха в значителна степен. Пътищата в с. Драгалевци са 95% непочистени. Правим се на снегорини с колите в дебелия и пръхкав сняг - благодат за всеки зимен екстремист.
И въпреки относително доброто справяне със ситуацията, се замислих за смяна на зимните гуми, които явно остаряха (не са на много километри, но ДОТ-ът...). Изглеждат леко пластифицирани.
Алтернативата - всесезонни гуми. Няма нещо, което да провокира по-голям дебат сред шофиращите. Всеки вади аргументи всякакви. За пореден път изчетох доста по въпроса (автофоруми и др.) и направих следния избор: Nokian WR G2, които в България се продават като типично зимни гуми, но според производителя са именно всесезонни. Много позитивни мнения в нета от хора, които карат с такива гуми. Тестовете, които намерих, показаха също много добри резултати. Личният ми опит от преди години, когато карах известно време с Nokian NRT2, също е положителен. Така че мисля да взема 2 сега, да пробвам как са в снега.
Честно казано повечето ми притеснения са за лятото, но отзивите са много положителни, а и проверих, че и във Финландия летем температурите надхвърлят 30 градуса. ;)
Освен това производителят дава 50,000 мили гаранция (незнам последното дали важи за България, но, ако важи, то тогава никой от Нокиан не е минавал скоро по отсечката Бояна -Драгалевци, или която и да е друга в БГ).
Та в общи линии единствените минуси на горепосочената гума могат да се търсят по отношение на движение с екстремни скорости, съчетани с резки промени на посоката при сухо време и високи температури. Всичко друго изглежда е плюс - на сняг - като типично зимните, но много по-добре от тях на мокро и сухо зиме, което за хората, които не работят в ПСС, или като лесничеи, е доста по-често срещан вариант през зимата. Ако човек не преминава повече от 15,000 км. на година и върти зимни и летни комплекти, в един момент трябва да сменя гумите, не защото нямат грайфер, а тъй като са минали години и са остарели.

За играта и нейните правила

Гледах/слушах част от сутрешния преглед на печата. Два бяха акцентите - ефективната присъда на Стависки и чиновническото обяснение за липсата на годишни винетки.
Последното би всички "рекорди", поставени от подопечните на министър Етем по един или друг повод в миналото. Видите ли "винетките били ценни книжа и трябвало да се съхраняват в трезори, които не работели по празниците и затова нямало винетки". Ако човекът не е отявлен глупак, заявеното от него е чиста подигравка с хората. Но глупак, или не, оставката му би трябвало да бъде поискана и приета още днес. Или поне така би трябвало да стане във всяка нормална държава - членка на ЕС.
И този случай, както и коментарите по делото Стависки, за пореден път показват тоталната липса на "правила на играта". А докато няма правила, не може да стане и игра. Правила/закони - у нас всеки/почти всеки гледа да мине метър, да се изкара по-заслужил и по-достоен.
И колкото повече хора започнат убедено да се опитват да спазват някакви правила, толкова по-скоро ще видим "светлина в тунела". (Не тази на идващ отсреща влак ;))